Apr 12, 2008, 12:00 AM

Сглобявам се

  Poetry » Love
1.1K 1 14
Ограбена от всички и отвсякъде,
събирам късовете оцелели -
дано отново себе си сглобя-
в поредица отминали приятели,
които от засада в мен се целят,
а после ме потупват по гърба.

Не искам цял живот да бъда ничия,
когато сред тълпите ме намерят -
на завет, със заучени решения!
Не искам съвестта ми да е чиста
пред толкова неизкачени хребети
и с толкова разяждащи съмнения!

Ще търся своето предназначение,
с което от съдбата съм кодирана -
в летежа си към буреносен жребий.
И влязла във утробата на времето
със новата си същност, свръхминирана,
ще ви взривя!
... А след това - и себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...