Ограбена от всички и отвсякъде, събирам късовете оцелели - дано отново себе си сглобя- в поредица отминали приятели, които от засада в мен се целят, а после ме потупват по гърба.
Не искам цял живот да бъда ничия, когато сред тълпите ме намерят - на завет, със заучени решения! Не искам съвестта ми да е чиста пред толкова неизкачени хребети и с толкова разяждащи съмнения!
Ще търся своето предназначение, с което от съдбата съм кодирана - в летежа си към буреносен жребий. И влязла във утробата на времето със новата си същност, свръхминирана, ще ви взривя! ... А след това - и себе си.
О-о-о-о-о, имаме си член на..."Хис Була" под прикритие?!
Терористичен акт се заформя тука. Аз съм..ЗА!!! Искам 3-4 пръчки от динамита и детонатор и... глей ко стаа?!...
На мен ми прозвуча като отмъщение и самоунищожение. Всеки има такива моменти, когато се бунтува срещу предателствата, в тези моменти действа разрушителната сила и инстикта за самосъхранение остава назад. Но това е момент. Добре пресъздаден в този стих.
Бунтарски стих! Срещу тези, които стрелят "от засада"; срешу всички"заучени решения"...Смело и достойно!
Но: "ще ВИ взривя" - кого? По-горе няма обръщение към ТЯХ, а протест срещу тях /Те са в трето лице/.
Може да не съм права. Но така го усещам. И просто съм искрена.
Уважавам те, Бианка, затова ти го казвам.
Стихът е много силен. И може да стане още по-...
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Каква непримиримост!