23 нояб. 2008 г., 12:29

Сгушено

714 0 7
Забравям да си спомня да забравя,
за зъзнещото мъничко врабче,
за феята, не стоплила с ръце,
разкаяна дошла да търси завет.

Забравям да си спомня да забравя,
за роден, нецелунат калдаръм,
от многоцветен, многошумен звън,
отекван, немечтан и многострадан.

Забравям да си спомня да забравя,
за истинския бисер - полубог,
полуобещания с полутон,
за живот на кралица, без краля.

Забравям да си спомня да забравя,
за моя звезден, не чужд небосклон,
посмял във мене сгушен замечтан
и тъжна незабрава да навява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...