23 нояб. 2008 г., 12:29

Сгушено

719 0 7
Забравям да си спомня да забравя,
за зъзнещото мъничко врабче,
за феята, не стоплила с ръце,
разкаяна дошла да търси завет.

Забравям да си спомня да забравя,
за роден, нецелунат калдаръм,
от многоцветен, многошумен звън,
отекван, немечтан и многострадан.

Забравям да си спомня да забравя,
за истинския бисер - полубог,
полуобещания с полутон,
за живот на кралица, без краля.

Забравям да си спомня да забравя,
за моя звезден, не чужд небосклон,
посмял във мене сгушен замечтан
и тъжна незабрава да навява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....