Сгушено
за зъзнещото мъничко врабче,
за феята, не стоплила с ръце,
разкаяна дошла да търси завет.
Забравям да си спомня да забравя,
за роден, нецелунат калдаръм,
от многоцветен, многошумен звън,
отекван, немечтан и многострадан.
Забравям да си спомня да забравя,
за истинския бисер - полубог,
полуобещания с полутон,
за живот на кралица, без краля.
Забравям да си спомня да забравя,
за моя звезден, не чужд небосклон,
посмял във мене сгушен замечтан
и тъжна незабрава да навява...
© Мариола Томова All rights reserved.
Поздрави, Мариолче!!!