vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
29 окт. 2015 г., 19:16  

Шахматни нюанси 

  Поэзия » Философская
868 1 25

 

Кегли сме
в невидими ръце.
Потайна сила
си играе с нас.
Преместват ни напред -
шахматни пешки,
към осмия хоризонтал.
И няма връщане назад.
Най-често
в слаби фигури ни произвеждат
(но никога във цар).
Цариците отдавна са
пожертвани.
И "ан-пасан",

или пък обичайно вземане,
е начинът ни да преминем
на съседен вертикал.
Играта е към края си,
но пак
надяваме се на последен
шанс.
Във сянката на вечен шах
живеем,
с очакване за призрачния
пат,
преди огромният магнит,
на който пише "мат",
завинаги
да ни притегли!

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Латинка! Честит празник и на теб! Желая ти нови поетични успехи и такива на полето на апостолската дейност, която вършиш. Дай боже да има повече личности като теб, които да мислят глобално, а не само за собствения си просперитет!
  • Приемам тази ръка, защото зная, че е наистина приятелска, Вальо!
    Сърдечно ти благодаря за вниманието и жеста! Трогнат съм.

    Много благодаря и на теб, Ласка! Желая ти прекрасна вечер!
  • Поздрав шах-мата!
  • Добре де, матира ме! И не защото съм длъжен след партията, а защото те харесах, ти подавам своята ръка! Браво, приятелю Мисана!
  • Мерси, Цвети!

    Благодаря за вниманието, Ивон! Благодаря и на вас, Дани и Влади, за оценяването на текста ми. Имайте хубава вечер и весел уикенд!
  • Споделям мъдростта ти!
  • Всеки е дошъл тук с различна мисия и напълно съм съгласна с това което си написал!!! Хубяв петъчен ден и на теб!!!
  • Много хубаво стихотворение, Цвети, а и цялостното ти споделяне ми изглежда да е вярно. Наистина, всеки от нас е за нещо тук - на Земята. Ние сме като различни органи /в общия случай/ на гигантски организъм и ни е отредено да изпълняваме фунцията си. Едни са като белите дробове, други като бъбреците, трити като сърцето и т.н. Да твърдим, че всеки един от нас е предопределен за една и съща до идентичност функция, ми се струва пресилено. Както е казано - неведоми са пътищата Господни. А Апостол Павел ни обяснява, че тук на този свят виждаме частично и "мръчкаво като в огледало", докато напускайки земния свят ще получам по-богата сетивност. Дай Боже да е прав! Благодаря ти за това повторно коментарно участие и много хубав петъчен ден ти желая!
  • Мисля си, че се завръщаме отново тук, по собствена воля, а не, че трябва! Правим го с цел да можем да достигнем съвършенство и да се доближим до първоизточника, колкото се може по-близо! Избираме си сами да сме пешки, защото пешката има много ходове(макар, че нищо не разбирам от шах), а какви да бъдат ходовете, пак си избираме ние! Израстваме като отхвърляме плявата от душите си, но това се случва само чрез страданието, защото ако не знаем какво е страдание, как можем да знаем какво е щастие! Идва един момент в който, човек се изчиства на 90% от негативите и тогава започва да живее истински щастлив живот на земята, тук и сега! Аз вярвам, че сме тук не само за да учим уроци, а и за да сме щастливи ,но за да се случи това, трябва и да сме смели и истински и тогава Бог е завинаги с нас и в нас! Така мисля и е прекрасно, че всички мислим по различен начин! Не налагам теза, а просто споделям как го мисля аз! Най-важното е, че се замисляме над смисъла за какво сме тук! Това съм го написала когато открих себе си, чрез много страдания!



    За какво съм тук?

    Когато ме обгръщаше тъмата,
    задавах си въпроса - За какво съм тук?
    и молех се за отговор от Светлината
    не исках аз да бъда някой друг.

    И вечно газех през проблеми,
    обиди, страх и клевета,
    сърцето ми се пръскаше от нечовешка болка,
    душата ми копнееше за свобода.

    След хиляди молби към небесата
    да стане чудо за да мога да летя,
    в живота ми се появи приятел,
    подсказа ми, че трябва да се променя.

    Тогава Господ ми разкри съдбата,
    че тук съм за да нося Светлина,
    а на хората около мене да дарявам
    надежда, здраве, мъдрост, доброта.
  • Права си, Цвети, но мисля донякъде. Прозирайки зад една вече губеща актуалност парадигма, ние попадаме в новата - по-обширна от предишната, която, затворени в която, уви, отново ни е съдено да се лишим от временната безтегловност на граничния преход и да се преродим отново в пешки. Това е една вечна игра, докато има парадигми. Излизането от този порочен кръг е равносилно на онова, което будистите наричат Нирвана, а аз наричам ОКЕАНА НА ОЧАКВАНЕТО:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330961
    Благодаря ти за вниманието и чудесния коментар, Цвети!

    Мерси, Виолета! Трогнат съм от вниманието и коментара ти.

    Благодаря ти, Мина, за точните аналогии и за вниманието!

    Благодаря и на теб, Валери! Трогнат съм от вниманието ти.
  • Живота е шахматна игра, фигурките - ние с различна съдба, един по-рано излиза от играта, друг по-късно.
    А, там зад вертикалите, никой не знае...
    Дали, ще сме бели или черни фигури също, дали, ще сме мат или пат?
    Харесах много! Поздравления !
  • Не съм добър играч на шах,но все се надявам,да няма "Мат"или играта да продължава-"...в друга есен и друг епизод..."Поздрави,Миасана!
  • Пак хубаво и пак замислящо стихотворение, само дето не ми се иска да сме вечно пешки! Мисля си, че можем да излезем от този омагьосан кръг, когато намерим себе си и разберем за какво сме тук! Тогава нищо не може да ни манипулира, защото ще виждаме отвъд пелената и ще сме проумяли, че играта е в самите нас и, че тук сме да играем и забавляваме, и тогава може да си поръчаме да сме царе или царици и битието няма да съществува, а ще е допълнение към нас и нищо няма да може да ни манипулира! Пишеш прекрасно!!!
  • Ех, Доче! Ти си като онези големи композитори, които мигновено правят вариации на дадено произведение, нерядко по-добри от оригинала. Удоволствие невероятно са твоите коментари - изненадващи, логични, поетични. Да Бог и Дявол - двуликият Янус, Ян и Ин се редуват, а ние си оставаме обречени пешки. Поздравявам те за чудесните хрумвания и импровизации и ти благодаря сърдечно за вниманието! От мен лека вечер и утрешен ден на късмета!
  • "Кегли сме
    в невидими ръце.
    Потайна сила
    си играе с нас."

    Кой мести пешките? Ръката Божия?
    Или пък дяволът го дава шахматист?
    Или пък двамата редуват свойте ходове,
    след "шах"и "мат"ръцете свои стискат.
    Веднъж са черни, друг път белите на власт.
    Ту в Ада, ту във Рая плисва музика,
    а пешките, в какъвто да са цвят,
    са винаги в графата на изгубилите...

    Всъщност, си предал много точно усещането за предварително обречения изход от играта- живот.Аз само емоционално реагирах!Лека нощ!
  • Благодаря ти, Руми! По-добре е да не се замисляме върху тази страна от своето съществуване, а да си живеем като въобразяващи си, че са еманация на свободната воля. Така поне ще разполагаме с плацебо ефект. Лека вечер и спокойни сънища!

    Ина, отново загадъчен цитат - предполагам следващ хронолигически предходния. Но тук ще се позова на Гьоте: "Човек вижда само онова, което знае." Аз не съм чел нито ред от цитираното от теб произведение. Следователно, колкото и откъса от него да ми предложиш, ей богу, няма как да се досетя за името на автора му и за заглавието на творбата му. Надявам се поне някой от останалите членове на сайта да стори това. А иначе и този текст звучи смислено и в унисон с темата на моя текст. Поздравявам те за умелите подборки!
  • Аз съм най-слабият играч на каквото и да било, дори и на шах, но тук се спрях с удоволствие и съм съгласна с написаното от теб, Младене!:

    "Кегли сме
    в невидими ръце.
    Потайна сила
    си играе с нас."

    Пожелавам ти много победи в шаха и извън него! Поздрав!
  • Благодаря ти, Али! Много ме трогна с посещението си. Лека вечер и усмихнат утрешен ден!

    Интригуващ е този текст, който цитираш, Ина! Знам само, че няма нищо общо с новелата на Стефан Цвайг "Играчът на шах", защото съм я чел и запомнил добре. Ще се радвам ако ми разкриеш автора. А дотогава - благодарност за участието ти!
  • Тъжно за фигурките, макар и да обслужват интелигентна игра...
    Поздравления за стиха!
  • Илко, благодаря! И двамата сме донякъде на ти с шаха, а надявам се и с поезията /поне за теб гарантирам за второто/.

    Е да, Кети - изпращат ни на дъното, за да ни отцедят и вероятно консумират. Мерси за вниманието!

    Ева, ти ме шашкаш - картини, музика, поезия, а сега и шах. Ако ми кажеш, че си спец и по шашките, назависимо руски или международни, ще зина от изумление така, че после викай бърза помощ да ми затвори устата. Браво момиче - огън си ти! Искрено възхищение и голямо мерси за вниманието!

    Лейди, прекрасна си - оригинална творба! Благодаря ти, че ме съприкоснови с нея. Аз публикувах моя текст през февруари 2014г. в един друг сайт, но не искам да си спомням даже името му. Затова с радост го публикувам повторно тук - в Откровения, сайтът, който обикнах. Мерси за вниманието!

    Благодаря ти, Веселка! И на теб специален поздрав!

    Оригинална си, Евелина - дяволът, който става жертва на собствен пъкъл! Възбуждащо-провокираща мисъл. Поздрав за теб и мерси за вниманието!

    Много ти благодаря, Цеца! Ти винаги наблягаш на същината. А в случая тя се свежда до второстепенната роля, която ни е отредена!

    Благодаря също и на вас, Елица и Катя за поставените високи оценки на моя скромен текст! Трогнат съм, че не ме забравяте и ще очаквам с радост новите ви стихотворения.

    Едва сега виждам, че коментарите на важни за мен дами са излезли на линия, докато пишех свиите благодарности. Извинете ме, скъпи дами, за тази закъсняла реакция на благодарност към вас, но е само по технически причини.

    Мерси за вниманието, Тони! Много ме трогна.

    Благодаря ти, Солвейг! Аз също съм си забранил картите - рядко скучни са игрите с тях. Наиграх се с карти като юноша за цял живот. А пред бриджа винаги предпочитам шах.

    Лили, трогнат съм от посещението ти! Имаш неизчерпаем заряд от емоции, а това печели възхищението ми.

    Лека нощ на всички вас, приятели и колеги по творчество!
  • Чудесен завършек за тази нощ - скромно казвам преди да се отправя към Страната на Сънищата!
    Благодаря! Поздрави!
  • "Най-често
    в слаби фигури ни произвеждат
    (но никога във цар).
    Цариците отдавна са
    пожертвани."

    Игра - реална и житейска! Картина на живота, в който имаме второстепенна роля!
  • Понякога дяволът сам пада в собствения си пъкъл...!!!
    "Играта е към края си,
    но пак -
    надяваме се на последен
    шанс."
  • Много истинско!Поздрави!
  • Всички сме жертви на тази игра, за която пишеш, Младене! Мънички пешки-жертвички, отгоре са големите концедръпци, в ниското всички ние, а на дъното - неприспособимите!
Предложения
: ??:??