29 окт. 2015 г., 19:16  

Шахматни нюанси

1.1K 1 25

 

Кегли сме
в невидими ръце.
Потайна сила
си играе с нас.
Преместват ни напред -
шахматни пешки,
към осмия хоризонтал.
И няма връщане назад.
Най-често
в слаби фигури ни произвеждат
(но никога във цар).
Цариците отдавна са
пожертвани.
И "ан-пасан",

или пък обичайно вземане,
е начинът ни да преминем
на съседен вертикал.
Играта е към края си,
но пак
надяваме се на последен
шанс.
Във сянката на вечен шах
живеем,
с очакване за призрачния
пат,
преди огромният магнит,
на който пише "мат",
завинаги
да ни притегли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Латинка! Честит празник и на теб! Желая ти нови поетични успехи и такива на полето на апостолската дейност, която вършиш. Дай боже да има повече личности като теб, които да мислят глобално, а не само за собствения си просперитет!
  • Приемам тази ръка, защото зная, че е наистина приятелска, Вальо!
    Сърдечно ти благодаря за вниманието и жеста! Трогнат съм.

    Много благодаря и на теб, Ласка! Желая ти прекрасна вечер!
  • Поздрав шах-мата!
  • Добре де, матира ме! И не защото съм длъжен след партията, а защото те харесах, ти подавам своята ръка! Браво, приятелю Мисана!
  • Мерси, Цвети!

    Благодаря за вниманието, Ивон! Благодаря и на вас, Дани и Влади, за оценяването на текста ми. Имайте хубава вечер и весел уикенд!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...