9 апр. 2015 г., 12:13

Шамандура на покрива

558 0 7

Омръзна ми във тази къща

да съм в приземния етаж.

От влагата ми се повръща

и се смалява моят стаж.

 

До мене слънцето не стига.

Не виждам синьото небе.

Денят сакат при мен пристига

и все с едно весло гребе.

 

Ще си направя капандура

на покрива дори напук.

И горе ще съм шамандура

в морето от небе и звук.

 

Ще се люлея във простора

сред слънце, облаци, вода...

Да ми завиждат всички хора

на покривната свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Елица! Хубаво стихотворение, Никола! Имаме нужда от постоянен стремеж към светлината. Да си припомним предсмъртните думи на Гьоте: "Светлина! Повече светлина!"

    Поздравление за творбата и възможно най-хубаво прекарване на най-големия християнски празник - Възкресение Христово!
  • Благодаря!Хубави Великденски празници и на Вас!
    Бъдете здрави и нови поетични вдъхновения!!
    Поздрави от мен!!
  • Чудесно!
    (категория - "Философска"
  • Хубава идея! На покрива е най-добре! Поздрав!
  • Завладяващ стремеж към светлина и свобода...
    Харесах, Ники!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...