9.04.2015 г., 12:13

Шамандура на покрива

557 0 7

Омръзна ми във тази къща

да съм в приземния етаж.

От влагата ми се повръща

и се смалява моят стаж.

 

До мене слънцето не стига.

Не виждам синьото небе.

Денят сакат при мен пристига

и все с едно весло гребе.

 

Ще си направя капандура

на покрива дори напук.

И горе ще съм шамандура

в морето от небе и звук.

 

Ще се люлея във простора

сред слънце, облаци, вода...

Да ми завиждат всички хора

на покривната свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Елица! Хубаво стихотворение, Никола! Имаме нужда от постоянен стремеж към светлината. Да си припомним предсмъртните думи на Гьоте: "Светлина! Повече светлина!"

    Поздравление за творбата и възможно най-хубаво прекарване на най-големия християнски празник - Възкресение Христово!
  • Благодаря!Хубави Великденски празници и на Вас!
    Бъдете здрави и нови поетични вдъхновения!!
    Поздрави от мен!!
  • Чудесно!
    (категория - "Философска"
  • Хубава идея! На покрива е най-добре! Поздрав!
  • Завладяващ стремеж към светлина и свобода...
    Харесах, Ники!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...