10 июн. 2014 г., 19:10

Шана

921 0 4

                                                Изгубих се

                                           в безкрайната

                                           твоя извивка.

                                           Минавам

                                           през

                                           свръхсетивната ти

                                           тъкан

                                           намирам те отново

                                           в това божествено

                                           пространство - където

                                           въздухът е сладък

                                           пълен с огнецветия

                                           тъмно виолетови

                                           златисти.

                                           Потъвам

                                           в теб любима

                                           и раждам се отново.                                                

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бладаря на СВЕТЛА,САНВАЛИ и МИСАНА за хубавите думи.Поздрави-РОСЕН.
  • Потъване и раждане...

    Хубава любовна лирика.

    Поздрав, Росен!
  • Един сюрреалистичен пейзаж /в най-добрия смисъл/ на любовното търсене, изпълнен с удовлетворение от потъването в сърцевината на любовта.

    Изящно слово, не прекрачващо мярата за естетика, но и непренебрегващо оригиналността на изказа.

    Поздравление за написаното, Росен! : Мисана
  • Сладко изгубване ...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...