10.06.2014 г., 19:10

Шана

918 0 4

                                                Изгубих се

                                           в безкрайната

                                           твоя извивка.

                                           Минавам

                                           през

                                           свръхсетивната ти

                                           тъкан

                                           намирам те отново

                                           в това божествено

                                           пространство - където

                                           въздухът е сладък

                                           пълен с огнецветия

                                           тъмно виолетови

                                           златисти.

                                           Потъвам

                                           в теб любима

                                           и раждам се отново.                                                

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бладаря на СВЕТЛА,САНВАЛИ и МИСАНА за хубавите думи.Поздрави-РОСЕН.
  • Потъване и раждане...

    Хубава любовна лирика.

    Поздрав, Росен!
  • Един сюрреалистичен пейзаж /в най-добрия смисъл/ на любовното търсене, изпълнен с удовлетворение от потъването в сърцевината на любовта.

    Изящно слово, не прекрачващо мярата за естетика, но и непренебрегващо оригиналността на изказа.

    Поздравление за написаното, Росен! : Мисана
  • Сладко изгубване ...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...