9 июл. 2020 г., 08:53

Ша́нън...

791 0 0

 

Ша́нън...

 

Забързано е Слънцето към залеза

                           – и с вятърът се омотава в хаоса,

тъй залезите във Пустинята

                                       – са фантастични,

когато в тях вплетат се и́:

                                       – от Слънцето лъчи космични...

А то, почти допряло хоризонта,

                                       – се заглежда

към Вечността и гаснещия  ден

                                       – с последния си лъч: Надежда...

След залезите идват но́щи нереални

                                       – във Пустинята,

защото всяка нощ е:  

                                      – само миг от Вечността преминала...

И в тайнството на идващата нощ

                                        – когато мръква,

нахлува вятър див и свежестта изстрадана

                                        – очаквано домъква...  

Под пясъците се събуждат тук

                                        – от векове отминали

и храмове и хора

                                        – затрупвани в годините....

И Богове́... Жреци́ и Фараони

                                      – и безсмъртните строители на пирамиди,

те всички хукват да довършат недовършеното

                                     – през отпуснатите им от Вечността години...

...А вият и пустинни ветрове вълшебни

                                   – отново с тайни извънземни,

понеже във Пустинята от Космоса далечен

                                   – Земята ни била е посетена вече...

И ето че, в нощи́те се завръща суматохата

                         – от ритуали странни, древни – изпълвали епохата...

 

... Две огнени звезди внезапно полетяха,

                             – но чудно, до Земята те не изгоряха!...

От Древността легенди ми Вятърът нашепна:

                            – „Очите са на Ша́нън , красавица неземна...“

 

 

А Ша́нън е била (той вятърът го помни!)

                           – божествено красивата любовница на Фараони!...

Но тя била́ е и Проро́чица съдбовна:

                           – владеела Живота и участта гробовна!...

От нея се страхували тогава и Жреци́те,

                             – че можела и тях да праща при Предци́те!...

А в „слънчевата ладия* и Фараоните „погрешка

                            – "отплавали" на Ша́нън след ласката гореща...

Но въпреки зловещата си, непонятна слава

                       – без любовник Ша́нън и до днес не е оставала!...

И сменяли се в „ладиите“* само Фараоните,

                           – а Ша́нън си оставала надмогнала каноните...

През Вечността понеже безумно да се влюбват

                           – могли́ и Боговете

и Ша́нън с тях вървяла

                           – в Страстта на вековете...

 

... А светлината звездна от очите нейни

                           – разреди́ тъмата покрай мен... Тя грейна,

а Времето в Пустинята се завъртя обратно

                           – и влюбих се във Ша́нън – най невероятно...

И може би защото е необяснимо

                           – как в тази нощ  дошла е Ша́нън от звездите

и владее Ша́нън  тайнствата, които:

                            – и обожествяват във Страстта Жените,

аз готов бях с нея

                            – да тръгна необмислено

по Древната алея

                            – на страстните ѝ Истини!...

 

08.07.2020.

Едно време в Пустинята                                                  

*със „слънчевата ладия“ фараоните  отплавали към

  отвъдния свят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...