9.07.2020 г., 8:53

Ша́нън...

793 0 0

 

Ша́нън...

 

Забързано е Слънцето към залеза

                           – и с вятърът се омотава в хаоса,

тъй залезите във Пустинята

                                       – са фантастични,

когато в тях вплетат се и́:

                                       – от Слънцето лъчи космични...

А то, почти допряло хоризонта,

                                       – се заглежда

към Вечността и гаснещия  ден

                                       – с последния си лъч: Надежда...

След залезите идват но́щи нереални

                                       – във Пустинята,

защото всяка нощ е:  

                                      – само миг от Вечността преминала...

И в тайнството на идващата нощ

                                        – когато мръква,

нахлува вятър див и свежестта изстрадана

                                        – очаквано домъква...  

Под пясъците се събуждат тук

                                        – от векове отминали

и храмове и хора

                                        – затрупвани в годините....

И Богове́... Жреци́ и Фараони

                                      – и безсмъртните строители на пирамиди,

те всички хукват да довършат недовършеното

                                     – през отпуснатите им от Вечността години...

...А вият и пустинни ветрове вълшебни

                                   – отново с тайни извънземни,

понеже във Пустинята от Космоса далечен

                                   – Земята ни била е посетена вече...

И ето че, в нощи́те се завръща суматохата

                         – от ритуали странни, древни – изпълвали епохата...

 

... Две огнени звезди внезапно полетяха,

                             – но чудно, до Земята те не изгоряха!...

От Древността легенди ми Вятърът нашепна:

                            – „Очите са на Ша́нън , красавица неземна...“

 

 

А Ша́нън е била (той вятърът го помни!)

                           – божествено красивата любовница на Фараони!...

Но тя била́ е и Проро́чица съдбовна:

                           – владеела Живота и участта гробовна!...

От нея се страхували тогава и Жреци́те,

                             – че можела и тях да праща при Предци́те!...

А в „слънчевата ладия* и Фараоните „погрешка

                            – "отплавали" на Ша́нън след ласката гореща...

Но въпреки зловещата си, непонятна слава

                       – без любовник Ша́нън и до днес не е оставала!...

И сменяли се в „ладиите“* само Фараоните,

                           – а Ша́нън си оставала надмогнала каноните...

През Вечността понеже безумно да се влюбват

                           – могли́ и Боговете

и Ша́нън с тях вървяла

                           – в Страстта на вековете...

 

... А светлината звездна от очите нейни

                           – разреди́ тъмата покрай мен... Тя грейна,

а Времето в Пустинята се завъртя обратно

                           – и влюбих се във Ша́нън – най невероятно...

И може би защото е необяснимо

                           – как в тази нощ  дошла е Ша́нън от звездите

и владее Ша́нън  тайнствата, които:

                            – и обожествяват във Страстта Жените,

аз готов бях с нея

                            – да тръгна необмислено

по Древната алея

                            – на страстните ѝ Истини!...

 

08.07.2020.

Едно време в Пустинята                                                  

*със „слънчевата ладия“ фараоните  отплавали към

  отвъдния свят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...