Ша́нън...

Забързано е Слънцето към залеза

                           – и с вятърът се омотава в хаоса,

тъй залезите във Пустинята

                                       – са фантастични,

когато в тях вплетат се и́:

                                       – от Слънцето лъчи космични...

А то, почти допряло хоризонта,

                                       – се заглежда

към Вечността и гаснещия  ден

                                       – с последния си лъч: Надежда...

След залезите идват но́щи нереални

                                       – във Пустинята,

защото всяка нощ е:  

                                      – само миг от Вечността преминала...

И в тайнството на идващата нощ

                                        – когато мръква,

нахлува вятър див и свежестта изстрадана

                                        – очаквано домъква...  

Под пясъците се събуждат тук

                                        – от векове отминали

и храмове и хора

                                        – затрупвани в годините....

И Богове́... Жреци́ и Фараони

                                      – и безсмъртните строители на пирамиди,

те всички хукват да довършат недовършеното

                                     – през отпуснатите им от Вечността години...

...А вият и пустинни ветрове вълшебни

                                   – отново с тайни извънземни,

понеже във Пустинята от Космоса далечен

                                   – Земята ни била е посетена вече...

И ето че, в нощи́те се завръща суматохата

                         – от ритуали странни, древни – изпълвали епохата...

... Две огнени звезди внезапно полетяха,

                             – но чудно, до Земята те не изгоряха!...

От Древността легенди ми Вятърът нашепна:

                            – „Очите са на Ша́нън , красавица неземна...“

А Ша́нън е била (той вятърът го помни!)

                           – божествено красивата любовница на Фараони!...

Но тя била́ е и Проро́чица съдбовна:

                           – владеела Живота и участта гробовна!...

От нея се страхували тогава и Жреци́те,

                             – че можела и тях да праща при Предци́те!...

А в „слънчевата ладия“* и Фараоните „погрешка“

                            – "отплавали" на Ша́нън след ласката гореща...

Но въпреки зловещата си, непонятна слава

                       – без любовник Ша́нън и до днес не е оставала!...

И сменяли се в „ладиите“* само Фараоните,

                           – а Ша́нън си оставала надмогнала каноните...

През Вечността понеже безумно да се влюбват

                           – могли́ и Боговете

и Ша́нън с тях вървяла

                           – в Страстта на вековете...

... А светлината звездна от очите нейни

                           – разреди́ тъмата покрай мен... Тя грейна,

а Времето в Пустинята се завъртя обратно

                           – и влюбих се във Ша́нън – най невероятно...

И може би защото е необяснимо

                           – как в тази нощ  дошла е Ша́нън от звездите

и владее Ша́нън  тайнствата, които:

                            – и обожествяват във Страстта Жените,

аз готов бях с нея

                            – да тръгна необмислено

по Древната алея

                            – на страстните ѝ Истини!...

08.07.2020.

Едно време в Пустинята                                                  

*със „слънчевата ладия“ фараоните  отплавали към

  отвъдния свят