Шапка на Завоевател

*

Смисълът инвестира в падението.

Безумието е достатъчна милостиня за гладния.

Нощи и дни на безмълвни стенания

и четири дози мастило в кръвта -  

излишни, ненужни.

*

Прекъсвам тази церемония.

С нокът побутвам овалните огледала.

Облаци изникват зад чувствата

и изумяват публиката с изкуственото си господство.

*

Лети дълбоко в небесното езеро една кожа от злато,

обсипана с мехурчета-черепи.

Приземява се потъмняла и с неизвестен привкус.

Изтича от центъра на челото ми,

а после се процежда през пръстите.

Запознавам се с кучешките обичаи.

*

Ридаещо и самосъжаляващо се

месо от благородство преяжда със себе си.

Отстъпва пред новия девствен снобизъм.

Ние сме задавените гласове на лицемерието.

Сменяме обвивките си и се събуждаме 

в снегове от застинала и недоизказана болка.

*

Не остава по-далеч от обикновено 

Малката бледорозова луна,

която шпионирам през тлеещата тиня.

Крясъците на бълхите, 

самотната песен на епруветките -  

бездетно оправдание за приблизителността.

Похотливите кабели определят

колко изкривена да бъде годината.

(2013)