Jan 14, 2014, 9:09 PM

Шапка на Завоевател

  Poetry » Other
495 0 1

*

Смисълът инвестира в падението.

Безумието е достатъчна милостиня за гладния.

 

Нощи и дни на безмълвни стенания

и четири дози мастило в кръвта -  

излишни, ненужни.

 

*

Прекъсвам тази церемония.

С нокът побутвам овалните огледала.

Облаци изникват зад чувствата

и изумяват публиката с изкуственото си господство.

 

*

Лети дълбоко в небесното езеро една кожа от злато,

обсипана с мехурчета-черепи.

Приземява се потъмняла и с неизвестен привкус.

Изтича от центъра на челото ми,

а после се процежда през пръстите.

 

Запознавам се с кучешките обичаи.

 

*

Ридаещо и самосъжаляващо се

месо от благородство преяжда със себе си.

Отстъпва пред новия девствен снобизъм.

 

Ние сме задавените гласове на лицемерието.

Сменяме обвивките си и се събуждаме 

в снегове от застинала и недоизказана болка.

 

*

Не остава по-далеч от обикновено 

Малката бледорозова луна,

която шпионирам през тлеещата тиня.

 

Крясъците на бълхите, 

самотната песен на епруветките -  

бездетно оправдание за приблизителността.

 

Похотливите кабели определят

колко изкривена да бъде годината.

 

(2013)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Боянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • О! Първо се зачудих защо си ми непознат, после проверих, разбира се! Добре дошъл и от мен, най-накрая нещо да ми хване окото тази вечер! Силно се надявам да се срещаме по-често!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...