14.01.2014 г., 21:09

Шапка на Завоевател

492 0 1

*

Смисълът инвестира в падението.

Безумието е достатъчна милостиня за гладния.

 

Нощи и дни на безмълвни стенания

и четири дози мастило в кръвта -  

излишни, ненужни.

 

*

Прекъсвам тази церемония.

С нокът побутвам овалните огледала.

Облаци изникват зад чувствата

и изумяват публиката с изкуственото си господство.

 

*

Лети дълбоко в небесното езеро една кожа от злато,

обсипана с мехурчета-черепи.

Приземява се потъмняла и с неизвестен привкус.

Изтича от центъра на челото ми,

а после се процежда през пръстите.

 

Запознавам се с кучешките обичаи.

 

*

Ридаещо и самосъжаляващо се

месо от благородство преяжда със себе си.

Отстъпва пред новия девствен снобизъм.

 

Ние сме задавените гласове на лицемерието.

Сменяме обвивките си и се събуждаме 

в снегове от застинала и недоизказана болка.

 

*

Не остава по-далеч от обикновено 

Малката бледорозова луна,

която шпионирам през тлеещата тиня.

 

Крясъците на бълхите, 

самотната песен на епруветките -  

бездетно оправдание за приблизителността.

 

Похотливите кабели определят

колко изкривена да бъде годината.

 

(2013)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Боянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О! Първо се зачудих защо си ми непознат, после проверих, разбира се! Добре дошъл и от мен, най-накрая нещо да ми хване окото тази вечер! Силно се надявам да се срещаме по-често!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...