*
Смисълът инвестира в падението.
Безумието е достатъчна милостиня за гладния.
Нощи и дни на безмълвни стенания
и четири дози мастило в кръвта -
излишни, ненужни.
*
Прекъсвам тази церемония.
С нокът побутвам овалните огледала.
Облаци изникват зад чувствата
и изумяват публиката с изкуственото си господство.
*
Лети дълбоко в небесното езеро една кожа от злато,
обсипана с мехурчета-черепи.
Приземява се потъмняла и с неизвестен привкус.
Изтича от центъра на челото ми,
а после се процежда през пръстите.
Запознавам се с кучешките обичаи.
*
Ридаещо и самосъжаляващо се
месо от благородство преяжда със себе си.
Отстъпва пред новия девствен снобизъм.
Ние сме задавените гласове на лицемерието.
Сменяме обвивките си и се събуждаме
в снегове от застинала и недоизказана болка.
*
Не остава по-далеч от обикновено
Малката бледорозова луна,
която шпионирам през тлеещата тиня.
Крясъците на бълхите,
самотната песен на епруветките -
бездетно оправдание за приблизителността.
Похотливите кабели определят
колко изкривена да бъде годината.
(2013)
© Явор Боянов Всички права запазени