Шапката моя от слама
Вятърът тук-там похрипва,
сдира елека на хълма,
хрускава шума подритва,
метнал торбичката пълна
с лято изгубило птиците.
Облакът слънце ловува.
Лъкове голи са жиците,
зимна коприна сънуват.
Всяка окръжност е права,
но не пресича стрелките.
Бързо животът минава
и без часовник навит е.
Огън разкашля комините,
знам, че е много по-пъргав.
Ситните стъпки са сини.
Стигам на билото първа.
Грабвам торбичката с лято!
Стискам я с обич, а тихо
вятърът шмугва се сляпо.
В мойте коси е, открих го.
Панделка връзва... та нявга
слънцето в нея да пламне,
да го открадне... но няма
шапката моя от слама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
