ИнаКалина
499 11968
19.11.2021 г., 21:23 ч.

Шапката моя от слама 

  Поезия » Философска, Друга
705 10 17

Вятърът тук-там похрипва,

сдира елека на хълма,

хрускава шума подритва,

метнал торбичката пълна

с лято изгубило птиците.

Облакът слънце ловува.

Лъкове голи са жиците,

зимна коприна сънуват.

 

Всяка окръжност е права,

но не пресича стрелките.

Бързо животът минава

и без часовник навит е.

Огън разкашля комините,

знам, че е много по-пъргав.

Ситните стъпки са сини.

Стигам на билото първа.

 

Грабвам торбичката с лято!

Стискам я с обич, а тихо

вятърът шмугва се сляпо.

В мойте коси е, открих го.

Панделка връзва... та нявга

слънцето в нея да пламне,

да го открадне... но няма

шапката моя от слама!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??