Шарен ден
Още рано от зори
слънчице наднича,
пръска огнени лъчи
на Мимето в очите.
Петльо рови край плета,
червейче намери,
колко шарен е света
щом крилца разпери.
Пък Котанчо веселяк,
преждата разплита,
виж какъв е той юнак,
баба си не пита.
А Щурецът с меден глас
гледа през тревата,
и отпива във захлас
капки от росата.
Мимето, напред, назад,
в дворчето играе,
къса розовия цвят,
за вкусен мед мечтае.
Седнала на прага баба,
рокличка плете,
и си спомня като млада,
как цветя бере.
И унесена във мисли,
шарен е денят,
дядото яви се слисан
идва си от път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
