Шарен дим
Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци.
В дебела плитка омотават вечността.
Отеква злият спомен на отшелник сив,
От залеза на отминаващ страх.
Плетат измислици. После повтарят ги.
Доверието удря пак глава в стена.
Морето прекроява млечни заливи.
Домът е шарен дим, отнесен от вълна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Кашукеева Все права защищены
