Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци.
В дебела плитка омотават вечността.
Отеква злият спомен на отшелник сив,
От залеза на отминаващ страх.
Плетат измислици. После повтарят ги.
Доверието удря пак глава в стена.
Морето прекроява млечни заливи.
Домът е шарен дим, отнесен от вълна.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
