Понякога, така се случва,
душата си разбивам
като огледало
и къс по къс
парченцата
раздавам -
да се огледат в тях
и да са цяло.
Раздадох я.
Оставих си последното.
Сега я кърпя -
на утрото с позлатата,
на залеза със огнената жар,
зелено вземам от тревата,
от цъфналите макове -
пожар.
Втъкавам ги в основата -
море от синева разлято.
Тук-там с кокичета я украсявам.
И с клонки от маслина –
за да е свята.
Постилам черга
край камината,
до пламналия огън
на живота.
На топло.
На борови шишарки
да ухае.
Когато някога до нея
полегне другата душа,
от красота
да се усмихне.
Шарена черга –
за двама.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
край камината,
до пламналия огън
на живота.
На топло.
На борови шишарки
да ухае.
Когато някога до нея
полегне другата душа,
от красота
да се усмихне.
Шарена черга -
за двама.
!!!
Разплака ме...
((( )))