Шарена черга за двама
Понякога, така се случва,
душата си разбивам
като огледало
и къс по къс
парченцата
раздавам -
да се огледат в тях
и да са цяло.
Раздадох я.
Оставих си последното.
Сега я кърпя -
на утрото с позлатата,
на залеза със огнената жар,
зелено вземам от тревата,
от цъфналите макове -
пожар.
Втъкавам ги в основата -
море от синева разлято.
Тук-там с кокичета я украсявам.
И с клонки от маслина –
за да е свята.
Постилам черга
край камината,
до пламналия огън
на живота.
На топло.
На борови шишарки
да ухае.
Когато някога до нея
полегне другата душа,
от красота
да се усмихне.
Шарена черга –
за двама.
Весела ЙОСИФОВА
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
