20.02.2009 г., 3:54  

Шарена черга за двама

1K 0 19

 

Понякога, така се случва,

душата си разбивам

като огледало

и къс по къс

парченцата

раздавам -

да се огледат в тях

и да са цяло.

Раздадох я.

Оставих си последното.

Сега я кърпя -

на утрото с позлатата,

на залеза със огнената жар,

зелено вземам от тревата,

от цъфналите макове -

пожар.

Втъкавам ги в основата -

море от синева разлято.

Тук-там с кокичета я украсявам.

И с клонки от маслина –

за да е свята.

Постилам черга

край камината,

до пламналия огън

на живота.

На топло.

На борови шишарки

да ухае.

Когато някога до нея

полегне другата душа,

от красота

да се усмихне.

Шарена черга –

за двама.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Постилам черга
    край камината,
    до пламналия огън
    на живота.
    На топло.
    На борови шишарки
    да ухае.
    Когато някога до нея
    полегне другата душа,
    от красота
    да се усмихне.
    Шарена черга -
    за двама.

    !!!

    Разплака ме...
    ((( )))
  • "Постилам черга
    край камината,
    до пламналия огън
    на живота..."
    След буен пламък има и пепел... Да не забравяме!
  • красиво...много красиво...прегръщам те, Веси.
  • Прекрасна е тази черга!
    Ръчно тъкана, с мерак!
    Поздрав, Весе!
  • Изтъкала си прекрасна черга!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...