Шарж на собственото ми погребение- ІІ
И живите, и мъртвите са тук.
Кой кой е трудно да гадая.
Облъхва ме и топлина, и студ
в притихналата бяла стая.
Какво ми шепнат, нямам слух.
Претърсила съм всичките кюшета
на премълчаните обиди и до кръв
съм стискала юмруци след крошета.
Защо сега накъсват моя сън.
Дъждът измолван не попива в земята.
Съдбовни срещи приживе със мен,
снегът във паметта ми отпечата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
