Dec 20, 2017, 12:10 AM

Шарж на собственото ми погребение- ІІ 

  Poetry » Other
332 0 1
И живите, и мъртвите са тук.
Кой кой е трудно да гадая.
Облъхва ме и топлина, и студ
в притихналата бяла стая.
Какво ми шепнат, нямам слух.
Претърсила съм всичките кюшета
на премълчаните обиди и до кръв
съм стискала юмруци след крошета.
Защо сега накъсват моя сън.
Дъждът измолван не попива в земята.
Съдбовни срещи приживе със мен,
снегът във паметта ми отпечата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Random works
: ??:??