14 янв. 2015 г., 19:50

Шарка

493 0 1

Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?

Защо когато мога да се моля
за някого, се моля все за мен?
Аз зная, че е Божията воля!
Животът е особен и студен.

Особен е, защото е различен.
Студен, защото е един.
Пред песента на всяка песен птича
можем само с гордост да мълчим.

Кога ще си отвориме очите
и бялото да наречеме цвят?
Нима решетки има пред мечтите,
които чакат, за да се родят?

Заспали сме пред себе си навярно
и хъркаме в забързания свят.
Реалността е шибана пералня,
в която мръсотиите личат.

Въпреки добрите препарати,
петната си остават все петна.
Прощавайте, народни депутати,
от вас съм шарка в моята страна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...