Jan 14, 2015, 7:50 PM

Шарка

  Poetry
492 0 1

Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?

Защо когато мога да се моля
за някого, се моля все за мен?
Аз зная, че е Божията воля!
Животът е особен и студен.

Особен е, защото е различен.
Студен, защото е един.
Пред песента на всяка песен птича
можем само с гордост да мълчим.

Кога ще си отвориме очите
и бялото да наречеме цвят?
Нима решетки има пред мечтите,
които чакат, за да се родят?

Заспали сме пред себе си навярно
и хъркаме в забързания свят.
Реалността е шибана пералня,
в която мръсотиите личат.

Въпреки добрите препарати,
петната си остават все петна.
Прощавайте, народни депутати,
от вас съм шарка в моята страна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...