Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира,
че бавно отива си старото куче.
Не знае какво е, щом някой умира
и нека, че рано е той да научи.
И свива се птиче, в сърцето на Владко,
на братчето той се усмихва – през сили.
Обгръща го с дланите, силните татко
и казва: Върви, на училище, мили! ...