МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
965 3887
23 янв. 2018 г., 16:49

Шега 

  Поэзия
353 0 8

С морска пяна по крилете -

чайка бяла сред пустиня.

Късче хлад, безсилно синьо,

с морска пяна по крилете.

 

Цяла в жар, угасва клета.

С кикот луд тайфун е минал

и в безсмислена жестокост сринал

с морска пяна по крилете

чайка бяла сред пустиня.

 

1.06.2002

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Веси.
  • Много ми хареса! Радвам се, че прочетох! Поздрави!
  • Ех, и в Содом и Гомор сигурно така са мислили, Влади! Поне един праведник да се беше намерил там, щяха да оцелеят. Отплесвай се колкото си искаш, Приятелю, благодаря за коментара!
  • Поздравления, Мария! За мен един човек, които твори, било то поезия, проза, изобразително изкуство, музика и т.н. ,трябва да е добродетелен и добронамерен, да е човек! Злобата, надменността и арогантността са чувства на Дявола, колкото и талант да е дал на притежателя им. Извинявай, че се отплеснах. Много хубаво стихотворение!
  • Ох, Наде, притесних се, че вчерашната разправия около "Подражание" на Митко е отклонила вниманието от гениалното ми творение, но все пак се намериха хора, които да го харесат, много благодаря! /Усмивка/
  • Познато, до болка!
  • Благодаря Кети, бях измислила и оптимистичен край, може би ще го напиша. Не трябва да спираме да се надяваме.
  • До болка познавам чувството на бяла чайка сред пустиня, затова и този стих толкова силно ме докосна!
Предложения
: ??:??