Шейна
Снегът валеше на парцали,
а татко дърпаше шейната.
Аз гледах някъде нагоре,
натам летеше и душата.
Кръжаха пухкави снежинки,
пощипваха ме по нослето.
Нагоре, все летях нагоре
и бързо стигнах до небето.
От облаците виждах всичко,
гората, снежните елхички,
шейната, себе си и татко,
и стъпките на две сърнички...
"Детенце, мое, май задряма!"
И татко ме зави със шала.
Пристигнахме. И ни посрещна мама,
в най-хубавата зима бяла!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стоянов Все права защищены
