Шеметния хаос

И светя аз, невидяла.

И светя аз, остаряла.

И светя аз в най-мрачния ден,

като фар в океана.

​Блясък имат тия вълни,

разбиващи се в очите ти.

И всичко светва ей така, изведнъж,

като гръм през дъжд.

​И пак оставаш цяла, и пак през теб съм видяла

красотата в тая буря прекрасна,

в тоя вятър, брулещ косите ти.

В нощта, под звездното небе,

стоим двама, вплетени в едно.

Стоим замръзнали, сгушени в брега,

на студения пясък под краката изтича вода.

​И там криех те от света,

да останеш тайна за мене си,

да не достига до хорските очи

тая красота в тия сърца.

​Неопетнени, безсрамни,

цели,

недостъпни, врели

от искри, прегрели от

вина, кипяла по вените,

мътни по кръвта червена.

​Остана ти и аз до теб.

Остана ти пред целия свят.

Остана ти и посочи мен

в най-тъмния ми ден.

​А аз ще светя вместо теб.