29.11.2025 г., 7:05

Шеметния хаос

171 0 0

И светя аз, невидяла.

И светя аз, остаряла.

И светя аз в най-мрачния ден,

като фар в океана.

​Блясък имат тия вълни,

разбиващи се в очите ти.

И всичко светва ей така, изведнъж,

като гръм през дъжд.

​И пак оставаш цяла, и пак през теб съм видяла

красотата в тая буря прекрасна,

в тоя вятър, брулещ косите ти.

В нощта, под звездното небе,

стоим двама, вплетени в едно.

Стоим замръзнали, сгушени в брега,

на студения пясък под краката изтича вода.

​И там криех те от света,

да останеш тайна за мене си,

да не достига до хорските очи

тая красота в тия сърца.

​Неопетнени, безсрамни,

цели,

недостъпни, врели

от искри, прегрели от

вина, кипяла по вените,

мътни по кръвта червена.

​Остана ти и аз до теб.

Остана ти пред целия свят.

Остана ти и посочи мен

в най-тъмния ми ден.

​А аз ще светя вместо теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Katerina Pavlova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...