Шеметния хаос
И светя аз, невидяла.
И светя аз, остаряла.
И светя аз в най-мрачния ден,
като фар в океана.
Блясък имат тия вълни,
разбиващи се в очите ти.
И всичко светва ей така, изведнъж,
като гръм през дъжд.
И пак оставаш цяла, и пак през теб съм видяла
красотата в тая буря прекрасна,
в тоя вятър, брулещ косите ти.
В нощта, под звездното небе,
стоим двама, вплетени в едно.
Стоим замръзнали, сгушени в брега,
на студения пясък под краката изтича вода.
И там криех те от света,
да останеш тайна за мене си,
да не достига до хорските очи
тая красота в тия сърца.
Неопетнени, безсрамни,
цели,
недостъпни, врели
от искри, прегрели от
вина, кипяла по вените,
мътни по кръвта червена.
Остана ти и аз до теб.
Остана ти пред целия свят.
Остана ти и посочи мен
в най-тъмния ми ден.
А аз ще светя вместо теб.
© Katerina Pavlova All rights reserved. ✍️ No AI Used