Nov 29, 2025, 7:05 AM

Шеметния хаос

173 0 0

И светя аз, невидяла.

И светя аз, остаряла.

И светя аз в най-мрачния ден,

като фар в океана.

​Блясък имат тия вълни,

разбиващи се в очите ти.

И всичко светва ей така, изведнъж,

като гръм през дъжд.

​И пак оставаш цяла, и пак през теб съм видяла

красотата в тая буря прекрасна,

в тоя вятър, брулещ косите ти.

В нощта, под звездното небе,

стоим двама, вплетени в едно.

Стоим замръзнали, сгушени в брега,

на студения пясък под краката изтича вода.

​И там криех те от света,

да останеш тайна за мене си,

да не достига до хорските очи

тая красота в тия сърца.

​Неопетнени, безсрамни,

цели,

недостъпни, врели

от искри, прегрели от

вина, кипяла по вените,

мътни по кръвта червена.

​Остана ти и аз до теб.

Остана ти пред целия свят.

Остана ти и посочи мен

в най-тъмния ми ден.

​А аз ще светя вместо теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Katerina Pavlova All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...