24 нояб. 2024 г., 11:19

Шепа думи

726 11 25

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с  мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
 
Ако си пусна Here Comes the Sun,
все някак постепенно ще повярвам.
Или е време за далечен звън,
за меденки и липова отвара?
 
А този звън далечен е шейна
със дълго преразказвани елени,
които щом на топло приютя,
ще спре да ми е толкова студено.
 
В унилото отсъствие на злак
ще пръсна шепа думи на снежинки  
и в детското усещане за сняг  
ще има дом и към дома пъртина.
 
В дома ще паля паднали звезди,
ще го накича с вчерашна украса.
И ще излъжа този свят, че се върти.
 
А как това въртене ме унася…
 
21.11.2024

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Иванова Фьон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...