Nov 24, 2024, 11:19 AM

Шепа думи

  Poetry
725 11 25

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с  мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
 
Ако си пусна Here Comes the Sun,
все някак постепенно ще повярвам.
Или е време за далечен звън,
за меденки и липова отвара?
 
А този звън далечен е шейна
със дълго преразказвани елени,
които щом на топло приютя,
ще спре да ми е толкова студено.
 
В унилото отсъствие на злак
ще пръсна шепа думи на снежинки  
и в детското усещане за сняг  
ще има дом и към дома пъртина.
 
В дома ще паля паднали звезди,
ще го накича с вчерашна украса.
И ще излъжа този свят, че се върти.
 
А как това въртене ме унася…
 
21.11.2024

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Иванова Фьон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...