Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
Ако си пусна Here Comes the Sun,
все някак постепенно ще повярвам.
Или е време за далечен звън,
за меденки и липова отвара?
А този звън далечен е шейна
със дълго преразказвани елени,
които щом на топло приютя,
ще спре да ми е толкова студено.
В унилото отсъствие на злак
ще пръсна шепа думи на снежинки
и в детското усещане за сняг
ще има дом и към дома пъртина.
В дома ще паля паднали звезди,
ще го накича с вчерашна украса.
И ще излъжа този свят, че се върти.
А как това въртене ме унася…
21.11.2024
© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados