24 nov 2024, 11:19

Шепа думи

  Poesía
724 11 25

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с  мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
 
Ако си пусна Here Comes the Sun,
все някак постепенно ще повярвам.
Или е време за далечен звън,
за меденки и липова отвара?
 
А този звън далечен е шейна
със дълго преразказвани елени,
които щом на топло приютя,
ще спре да ми е толкова студено.
 
В унилото отсъствие на злак
ще пръсна шепа думи на снежинки  
и в детското усещане за сняг  
ще има дом и към дома пъртина.
 
В дома ще паля паднали звезди,
ще го накича с вчерашна украса.
И ще излъжа този свят, че се върти.
 
А как това въртене ме унася…
 
21.11.2024

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....