24 nov 2024, 11:19

Шепа думи

  Poesía
727 11 25

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с  мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
 
Ако си пусна Here Comes the Sun,
все някак постепенно ще повярвам.
Или е време за далечен звън,
за меденки и липова отвара?
 
А този звън далечен е шейна
със дълго преразказвани елени,
които щом на топло приютя,
ще спре да ми е толкова студено.
 
В унилото отсъствие на злак
ще пръсна шепа думи на снежинки  
и в детското усещане за сняг  
ще има дом и към дома пъртина.
 
В дома ще паля паднали звезди,
ще го накича с вчерашна украса.
И ще излъжа този свят, че се върти.
 
А как това въртене ме унася…
 
21.11.2024

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...