27 февр. 2024 г., 07:18
Шепа плява
На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява...
Накрай на пътя какво ли в шепите остава?
Неизживяните мечти - недовършана плява,
и спомени за блянове неизбленувани,
и две ръце, превърнали в юмруци шепите
изстинали, останали недоцелувани...
© П Антонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Танче!
-
Много хубав стих!
Браво! -
Злати, благодаря!
-
Харесва ми, Пепи! Тъжна реалност...
-
Велев, Петя - благодаря!
-
Да, живота понякога е доста безпощаден! Хареса ми
-
Много, много ми хареса... Пет звезди от мен и веднага в графа Любими за препрочитане!
-
Дани!... Благодаря!
-
Силна поанта, Пепи и истина, от която боли... Поздравления за стиха!
-
Благодаря, Катя!🌷🌷🌷
-
Хубаво е. Навява малко тъга, но си е самата истина.
-
Ники, благодаря!
-
Удоволствие си, Пепи!
С толкова малко, казваш толкова много!
Това е майсторство!
👏👏👏💗💗💗 -
Благодаря, Гош!
-
Като равносметка звучи...
Всеки има такива моменти.
Поздравявам те. -
Юри! Ръцете са глобалното средство за комуникация, ръцете са и любов, но и може и да убиват... и накрая само плява остава.
-
Пепи!!!
С малко трепет във ръцете,
а в очите с тъжен дим
ще си спомнят синовете
за родителя любим! -
Благодаря, Стойчо! 👃
Юмруци, стиснали шепа плява.
Когато вулканът изригне -
Превръща плявата в лава,
Лавата в горяща лавина! -
Години в наследената държава:
броим зърната на успеха...
Зад нас е овършаната плява.
Пред нас--безхлебната утеха.
Поздравления за написаното от теб, Пепи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
