19 мар. 2024 г., 06:17  

Шепа синци 

  Поэзия » Любовная
117 2 4

ШЕПА СИНЦИ

 

Останаха ми няколко мъниста,

с  които низах първия гердан.

Душата ми и досега е чиста –

и никого не смогнах да предам.

 

Разказвам свойта болка на водата,

разбира ли ме – няма как да знам.

Дори в присъствието на приятел –

човек накрая си отива сам.

 

Намерих своя животворен извор,

очите си умих за първи път.

И кръстник бе ми бликналият изгрев,

и помъдрявам бавно – като кърт.

 

От много спомени забрава няма –

аз спрях да трупам купища печал.

До края – ако бродим вечно двама,

за тази обич Бог ни е създал.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??