Mar 19, 2024, 6:17 AM  

Шепа синци 

  Poetry » Love
183 2 4

ШЕПА СИНЦИ

 

Останаха ми няколко мъниста,

с  които низах първия гердан.

Душата ми и досега е чиста –

и никого не смогнах да предам.

 

Разказвам свойта болка на водата,

разбира ли ме – няма как да знам.

Дори в присъствието на приятел –

човек накрая си отива сам.

 

Намерих своя животворен извор,

очите си умих за първи път.

И кръстник бе ми бликналият изгрев,

и помъдрявам бавно – като кърт.

 

От много спомени забрава няма –

аз спрях да трупам купища печал.

До края – ако бродим вечно двама,

за тази обич Бог ни е създал.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??