Шепа синци
ШЕПА СИНЦИ
Останаха ми няколко мъниста,
с които низах първия гердан.
Душата ми и досега е чиста –
и никого не смогнах да предам.
Разказвам свойта болка на водата,
разбира ли ме – няма как да знам.
Дори в присъствието на приятел –
човек накрая си отива сам.
Намерих своя животворен извор,
очите си умих за първи път.
И кръстник бе ми бликналият изгрев,
и помъдрявам бавно – като кърт.
От много спомени забрава няма –
аз спрях да трупам купища печал.
До края – ако бродим вечно двама,
за тази обич Бог ни е създал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
