Шепа смокини

29 авг. 2016 г., 17:43

Поэзия » Любовная

1001 0 2

Дали очите на Мина, на Лора страстта ли

изпиват дъха ти без жалост?

В белите нощи полюшваш на скути

като дете, бездомна, душата си.

Поднасяш на клада - съчки във жертвеник,

всяка непоискана и открадната ласка.

Всеки стон, като плевел в градината

е избуял, и завързва плода си.

Любовта ти на мъж, необяздена, варварска,

не е утринна клетва за вярност.

Крило е на ангел, на демона пламъка.

Лятна буря... Дано ни отмине...

Но ти не си Яворов. И аз не съм Мина...

А Господ се смее отгоре. Като икона

в сърцето си запази едно име...

И вкуса на зрели смокини...

goredoly (Миглена Цветкова)

2016-08-31T14:49:17+03:00

Шепа смокини и две смокинови листенца...и никой не може да те прокуди от Рая. Допадат ми думите ти. Поздрав!
Katriona (Кети Рашева)

2016-08-30T15:25:57+03:00

Той наистина гледа жалките ни напъни и се смее! Може би защото е Бог! Поздравче!