Шепа смокини
Дали очите на Мина, на Лора страстта ли
изпиват дъха ти без жалост?
В белите нощи полюшваш на скути
като дете, бездомна, душата си.
Поднасяш на клада - съчки във жертвеник,
всяка непоискана и открадната ласка.
Всеки стон, като плевел в градината
е избуял, и завързва плода си.
Любовта ти на мъж, необяздена, варварска,
не е утринна клетва за вярност.
Крило е на ангел, на демона пламъка.
Лятна буря... Дано ни отмине...
Но ти не си Яворов. И аз не съм Мина...
А Господ се смее отгоре. Като икона
в сърцето си запази едно име...
И вкуса на зрели смокини...
© Петина Цветанова All rights reserved.
