1 мар. 2012 г., 14:17

Шепа сълзи

680 0 0

 

Забрави мен и мойте мечти,

 побягна като пале, усетил страх.

 

Отново заживя на чисто,

живот без трудни хора и съдби...

 

Уморен се скиташ сам, уви,

напуснаха те - щом се промени.

 

За прошка молиш ме, нали?

Да влезеш искаш ти ?

 

Влез! Пускам те?! Върви!

Ти всичко изградено разруши.

 

На път поемаш ти. 

Пибираш свойте молби,

сбогувам се със тях, нали?

 

Притихнала, опустошена, забравена дори,

аз сбирам разпилените сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...