Забрави мен и мойте мечти,

 побягна като пале, усетил страх.

Отново заживя на чисто,

живот без трудни хора и съдби...

Уморен се скиташ сам, уви,

напуснаха те - щом се промени.

За прошка молиш ме, нали?

Да влезеш искаш ти ?

Влез! Пускам те?! Върви!

Ти всичко изградено разруши.

На път поемаш ти. 

Пибираш свойте молби,

сбогувам се със тях, нали?

Притихнала, опустошена, забравена дори,

аз сбирам разпилените сълзи...