Шепа сълзи
682
0
0
Забрави мен и мойте мечти,
побягна като пале, усетил страх.
Отново заживя на чисто,
живот без трудни хора и съдби...
Уморен се скиташ сам, уви,
напуснаха те - щом се промени.
За прошка молиш ме, нали?
Да влезеш искаш ти ?
Влез! Пускам те?! Върви!
Ти всичко изградено разруши.
На път поемаш ти.
Пибираш свойте молби,
сбогувам се със тях, нали?
Притихнала, опустошена, забравена дори,
аз сбирам разпилените сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мия Николова Все права защищены
