10 авг. 2016 г., 08:20

Шепи 

  Поэзия
422 2 3

 

Понякога жените
ти вътрят къщата
и ти въртят икономиката.
Също ти въртят номера.
Или ти завъртат главата
и те въртят на пръста си.


Но понякога нощем жените
привикват всички стихии,
в шепите си бъркат отвари
и правят за мене вуду магии.

 

Понякога мъжете
ти казват, че си красива,
че имаш страшни очи,
че те обичат и искат
да си излюпите пиленца...
Че вовек ще останат.

 

Но понякога мъжете
са шепа живачено семе,
отгледано с обещания.

 

Затова пък понякога

аз мога да се откъсна

като цвете,
да преливам в дъги 
цветовете си.
Мога на колене да умия
и да избърша с коси
на Един мъж нозете.
Мога да опазя челото му.
На този мъж леко
ще му целуна шепата.
В нея - пеперуда нефритена -
свети сърцето ми.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бих го нарекъл метаморфоза на човешката всеотдайност.
    Поздрав!
  • "На този мъж леко
    ще му целуна шепата.
    В нея - пеперуда нефритена -
    свети сърцето ми."

    Великолепен финал-находка. Другото, поне на мен, ми бе известно. Имаше една, която избърза с коси нозете Му, докато Марта неспирно шеташе. Това бе сестра й Мария, а Той се скара на Марта, че винаги има време за шетане, но за Него не винаги има време, защото бе дошъл за кратко на Земята, за да изпълни не своята воля, а волята на Отца си. Поздрав за творбата!
  • Много оригинално и интересно разгледана темата. Това е човешката природа и трябва добре да я опознаваме предварително.
    Поздрав за талантливата творба!
Предложения
: ??:??