10.08.2016 г., 8:20

Шепи

611 2 3

 

Понякога жените
ти вътрят къщата
и ти въртят икономиката.
Също ти въртят номера.
Или ти завъртат главата
и те въртят на пръста си.


Но понякога нощем жените
привикват всички стихии,
в шепите си бъркат отвари
и правят за мене вуду магии.

 

Понякога мъжете
ти казват, че си красива,
че имаш страшни очи,
че те обичат и искат
да си излюпите пиленца...
Че вовек ще останат.

 

Но понякога мъжете
са шепа живачено семе,
отгледано с обещания.

 

Затова пък понякога

аз мога да се откъсна

като цвете,
да преливам в дъги 
цветовете си.
Мога на колене да умия
и да избърша с коси
на Един мъж нозете.
Мога да опазя челото му.
На този мъж леко
ще му целуна шепата.
В нея - пеперуда нефритена -
свети сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бих го нарекъл метаморфоза на човешката всеотдайност.
    Поздрав!
  • "На този мъж леко
    ще му целуна шепата.
    В нея - пеперуда нефритена -
    свети сърцето ми."

    Великолепен финал-находка. Другото, поне на мен, ми бе известно. Имаше една, която избърза с коси нозете Му, докато Марта неспирно шеташе. Това бе сестра й Мария, а Той се скара на Марта, че винаги има време за шетане, но за Него не винаги има време, защото бе дошъл за кратко на Земята, за да изпълни не своята воля, а волята на Отца си. Поздрав за творбата!
  • Много оригинално и интересно разгледана темата. Това е човешката природа и трябва добре да я опознаваме предварително.
    Поздрав за талантливата творба!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...