10 ago 2016, 8:20

Шепи

  Poesía
613 2 3

 

Понякога жените
ти вътрят къщата
и ти въртят икономиката.
Също ти въртят номера.
Или ти завъртат главата
и те въртят на пръста си.


Но понякога нощем жените
привикват всички стихии,
в шепите си бъркат отвари
и правят за мене вуду магии.

 

Понякога мъжете
ти казват, че си красива,
че имаш страшни очи,
че те обичат и искат
да си излюпите пиленца...
Че вовек ще останат.

 

Но понякога мъжете
са шепа живачено семе,
отгледано с обещания.

 

Затова пък понякога

аз мога да се откъсна

като цвете,
да преливам в дъги 
цветовете си.
Мога на колене да умия
и да избърша с коси
на Един мъж нозете.
Мога да опазя челото му.
На този мъж леко
ще му целуна шепата.
В нея - пеперуда нефритена -
свети сърцето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бих го нарекъл метаморфоза на човешката всеотдайност.
    Поздрав!
  • "На този мъж леко
    ще му целуна шепата.
    В нея - пеперуда нефритена -
    свети сърцето ми."

    Великолепен финал-находка. Другото, поне на мен, ми бе известно. Имаше една, която избърза с коси нозете Му, докато Марта неспирно шеташе. Това бе сестра й Мария, а Той се скара на Марта, че винаги има време за шетане, но за Него не винаги има време, защото бе дошъл за кратко на Земята, за да изпълни не своята воля, а волята на Отца си. Поздрав за творбата!
  • Много оригинално и интересно разгледана темата. Това е човешката природа и трябва добре да я опознаваме предварително.
    Поздрав за талантливата творба!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...