Какво ли шепне вятъра в листата,
преди да се отронят в есенния ден,
че доверчиво падат на земята
и пак политат в неговия плен.
Дали това е този шепот,
който от сърцето ми безспир,
повдига ме и мене към небето,
когато гледам в твойте очи
и виждам любовта си съкровенна,
в дъното на зениците ти стои
и чака да я взема непременно
и заедно като листа да полетим.