13 апр. 2022 г., 14:03

Шепот

707 0 0

Всеки миг съм онзи глас в тебе,

с дух преобразен

без някакви си блудства

и измислена

реалност.

 

Всеки миг съм онзи,

с осъзнатия избор

в рой звезден –

стон.

И без гримаса – някаква,

от мълчалива

бодрост.

 

Всеки миг съм онзи,

сътворилия себе си

не за оцеляване

и  злорадства

в плен

на реална

измисленост.

 

Всеки миг съм онзи 

глас – в тебе!

 

 

*От поредната ми стихосбирка Смълчани приливи

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...