13.04.2022 г., 14:03

Шепот

705 0 0

Всеки миг съм онзи глас в тебе,

с дух преобразен

без някакви си блудства

и измислена

реалност.

 

Всеки миг съм онзи,

с осъзнатия избор

в рой звезден –

стон.

И без гримаса – някаква,

от мълчалива

бодрост.

 

Всеки миг съм онзи,

сътворилия себе си

не за оцеляване

и  злорадства

в плен

на реална

измисленост.

 

Всеки миг съм онзи 

глас – в тебе!

 

 

*От поредната ми стихосбирка Смълчани приливи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....