13.04.2022 г., 14:03

Шепот

702 0 0

Всеки миг съм онзи глас в тебе,

с дух преобразен

без някакви си блудства

и измислена

реалност.

 

Всеки миг съм онзи,

с осъзнатия избор

в рой звезден –

стон.

И без гримаса – някаква,

от мълчалива

бодрост.

 

Всеки миг съм онзи,

сътворилия себе си

не за оцеляване

и  злорадства

в плен

на реална

измисленост.

 

Всеки миг съм онзи 

глас – в тебе!

 

 

*От поредната ми стихосбирка Смълчани приливи

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...