Шепот

26 янв. 2025 г., 17:25

Поэзия » Философская

61 0 0

Някак въздухът говори,
клони и листа шептят,
а роса блести и рони
думи, без да се мълвят.
Някъде бучи морето,
вятърът пищи в косите,
облаци изскачат от небето,
а покой издишат дълбините.
Чувам собственото си сърце,
чувам времето свисти,
пада в двете ми ръце
цялата вселена, не тежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Шепот

Искате да прочетете повече?

Предложения