Jan 26, 2025, 5:25 PM

Шепот 

  Poetry » Phylosophy
63 0 0
Някак въздухът говори,
клони и листа шептят,
а роса блести и рони
думи, без да се мълвят.
Някъде бучи морето,
вятърът пищи в косите,
облаци изскачат от небето,
а покой издишат дълбините.
Чувам собственото си сърце,
чувам времето свисти,
пада в двете ми ръце
цялата вселена, не тежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева All rights reserved.

Random works
: ??:??