26.01.2025 г., 17:25

Шепот

401 0 0

Някак въздухът говори,
клони и листа шептят,
а роса блести и рони
думи, без да се мълвят.

 

Някъде бучи морето,

вятърът пищи в косите,

облаци изскачат от небето,

а покой издишат дълбините.


Чувам собственото си сърце,
чувам времето свисти,
пада в двете ми ръце
цялата вселена, не тежи.

Дърпам за опашката безкрая,
той дори не ме усеща,
но отвсякъде накрая
в приглушена нощ
ме среща.


Гледам как душата се показва
с птиците между крилата,
а небето пак разказва
приказка за светлината.


Някъде кълвачът чука,
по скалите се търкаля екот,
изворче подскача и бълбука...
Цялата земя е дъх

                                и шепот.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...