И тя разбра, че никак не е леко
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици,
една въздишка с вкус на топло мляко,
поръсени със светъл смях зеници
и някой, който тихо да те чака.
Денят се плъзва като бистра капка
и по ръба на времето се стича…
И тя разбра, че всеки сняг се стапя,
за да възкръсне в шепот на кокиче.